Преки и косвени данъци

В България съществуват две основни категории данъци – преки и косвени.

Преки данъци са:

• Корпоративен данък върху годишната данъчна печалба;
• Данък върху доходите на физическите лица;
• Данъци, удържани при източника.

Косвени данъци са:

• Данък върху добавената стойност;
• Акцизи.

 

Корпоративен данък

Корпоративният данък върху годишната данъчна печалба е в размер на 10%. Данъчно задължени лица са местните юридически лица, включително и неперсонифицирани сдружения, извършващи стопанска дейност в страната, по отношение на своите печалби и доходи от всички източници в Република България и в чужбина. Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци върху печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите им с източник в Република България.

 

Законът за корпоративното подоходно облагане съдържа специални разпоредби за минималната и регионалната държавна помощ под формата на данъчни облекчения. Така например корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100% на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната от тях производствена дейност, включително производство на ишлеме, в общини с безработица, по-висока от средната за страната.Данъчно задълженото лице трябва да извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35% по-висока от средната за страната за същия период.

 

Предвидено е и данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители. В този случай корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60% на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за печалбата им от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

 

Законът съдържа и разпоредби за данъчно стимулиране при наемане на безработни лица, както и за предприятия, наемащи хора с увреждания.

 

Освободени от облагане с корпоративен данък са и колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, както и Българският червен кръст.

 

Корпоративен данък
Законова уредба	Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Данъчно задължени лица/ Обект на облагане	Данъчно задължени лица са местните юридически лица, включително и неперсонифицирани дружества, извършващи стопанска дейност в страната, по отношение на печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Местни юридически лица са юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство, както и дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър. Чуждестранните юридически лица се облагат с данък върху печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите им с източник в Република България. Чуждестранните юридически лица са онези лица, които не са местни.
Данъчна основа	Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.
Размер на данъка	Размерът на корпоративния данък е 10%.
Срокове за деклариране и плащане	Подаването на годишна данъчна декларация, както и внасянето на корпоративния данък след приспадане на направените авансови вноски се извършва до 31 март на следващата календарна година; Годишната данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица или от техен упълномощен представител в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.
Данъчни облекчения	ЗКПО съдържа определени данъчни облекчения като например данъчни облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната; данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители; данъчно стимулиране при наемане на безработни лица и хора с увреждания. Освободени от облагане с корпоративен данък са колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, и лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел; Българският червен кръст.

 

 

Данък, удържан при източника

Данъкът, удържан при източника, е в размер на 10%. Той се удържа от юридическото лице, начисляващо доходите, което след това внася удържания данък в държавния бюджет. Данъкът при източника е окончателен, т.е. доходите не се облагат и при получателя им.

С данък при източника в размер на 5% се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза начуждестранни юридически лица, (с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната) и на местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини. Данъкът не се прилага по отношение на дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.Ставката на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5%, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, и едновременно с това местното юридическо лице – платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода.

 

Данък, удържан при източника
Законова уредба	Закон за корпоративното подоходно облагане
Обект на облагане	Дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната; местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини. Данъкът не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата; договорен фонд; чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. Облагат се и доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната като например доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество авторски и лицензионни възнаграждения; възнаграждения по договори за франчайз и факторинг; възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице; доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната; доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната
Размер на данъка	5% в случай на дивиденти и ликвидационни дялове 5% в случай на доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, когато кумулативно са налице следните условия: притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава – членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз; местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода. 10% във всички други случаи
Срокове за деклариране и плащане	Платците на доходи, които удържат данък при източника по чл. 194 (дивиденти и ликвидационни дялове), трябва да внесат дължимите данъци, както следва: в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане; в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – за всички останали случаи. Платците на доходи, които удържат данъка при източника по чл. 195 (доходи на чуждестранни лица), следва да внесат дължимите данъци, както следва: в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане; в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – за всички останали случаи. Данъкът се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

 

 

Данък върху доходите на физически лица

Данък върху доходите на физически лица е 10%. Българските граждани подлежат на облагане с данък върху доходите им от източници в България и чужбина (включително бизнес като едноличен търговец), а доходите на чуждестранни физически лица, се облагат само ако те са придобити от източници в България.

 

Данък върху доходите на физически лица
Законова уредба	Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Обект на облагане	Обект на облагане са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, независимо от гражданството, е лице: което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на ЗДДФЛ.
Размер на данъка	10% (15% за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а на регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители).
Авансово удържане на данъка	Авансовият данък за доходи от трудови превоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Законът предвижда авансов данък за доходи от стопанска дейност и авансов данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.
Срокове за деклариране и плащане	Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец, носител на задължението за данъка. Данъчно задължените лица, които подадат годишна данъчна декларация до 10 февруари на следващата година, ползват отстъпка 5% върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация. Данъчно задължените лица, които по електронен път подадат годишна данъчна декларация до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, ползват отстъпка 5% върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че не са приложили горната отстъпка. Отстъпката, описани по-горе, могат да се ползват ако физическите лица, задължени да внасят авансов данък, са внесли пълния размер на дължимия данък в сроковете по чл. 67 ЗДДФЛ.

 

 

Данък върху добавената стойност

Данъкът върху добавената стойност е в размер на 20%, а за някои хотелиерски услуги – 9%. Някои посочени в закона доставки са облагаеми с нулева ставка.

С данък върху добавената стойност се облагат следните сделки:

• възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги;
• възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по закона лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
• възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
• възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки;
• вносът на стоки.

Регистрацията по Закона за данъка върху добавената стойност е задължителна и по избор. Предвидена е задължителна регистрация на лицата с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Законът съдържа данъчни насърчения във връзка с големи инвестиционни проекти на стойност над 10 млн. лв., които създават повече от 50 нови работни места и чийто срок на изпълнение е до 2 години. Предвиден е специален ред за начисляване на данъка при внос на стоки, като той може да се начисли от регистрираното по ЗДДС лице, ако то има разрешение от министъра на финансите и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите. В такъв случай митническите органи допускат вдигането на стоките без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен. Законът е предвидил и съкратен 30-дневен срок за възстановяване на данъка.

 

Данък върху добавената стойност
Законова уредба	Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Обект на облагане	Обект на облагане са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, независимо от гражданството, е лице: което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на ЗДДФЛ.
Размер на данъка	Стандартната данъчната ставка в размер на 20% се прилага за: облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка; вноса на стоки на територията на страната; облагаемите вътреобщностни придобивания. Намалената данъчна ставка от 9% е приложима в случаите на настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Някои изрично посочени в закона доставки са облагаеми с нулева ставка, например доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз; международен транспорт на пътници и стоки; вътреобщностна доставка на стоки и други.
Регистрация	Задължителна регистрация и регистрация по избор. Задължителна регистрация на лицата с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. В такъв случай лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Срокове за деклариране и плащане	За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри. Декларацията се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и обикновено съвпада с календарния месец.
Данъчни облекчения	Във връзка с големи инвестиционни проекти е предвиден специален ред за начисляване на данъка при внос на стоки, като той може да се начисли от регистрираното по ЗДДС лице, ако то има разрешение от министъра на финансите и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите. В такъв случай митническите органи допускат вдигането на стоките без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен. Инвеститорът има право да възстанови данъка в 30-дневен срок от подаването на справка-декларация. Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато кумулативно са изпълнени следните обстоятелства: срокът на изпълнение на проекта е до две години; размерът на инвестициите е над 10 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години; създават се повече от 50 нови работни места; лицето има възможности за финансиране на проекта и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му; прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.